Културните салони в историята са едно от най-интересните и артистични явления, отразяващи духа на своето време. Те са и места на политическото говорене, пряко обвързани с актуалната действителност. Такова перформативно, литературно и пародийно преобръщане на дискурсивната практика на салоните се наблюдава в два съвсем различни по дух и време романа: “Война и мир” на Л. Толстой и “Човекът без качества” на Р. Музил...
