Градът
Дъждът, камбаните. И филхармонията. И къща с олеандри по-натам. Художник-реставратор в спортно яке на скелето пред градския ни храм.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Ако пеперудите не станат президенти
Ако пеперудите не станат президенти цял живот ще си остана в ъгъла и ще си казвам – нищо нищо нищо.
Поетът
От залеза античен – потече нощта и спука главата му. Доносници звезди забързаха към крехката му памет и дълго ровиха. Не текна кръв, а някаква ръждива тишина.
Съседите си мислят, че са гълъби
Съседите си мислят, че са гълъби, а всъщност само пушат на терасата. Да бях със десет килограма повече щях да ги бутна, щях да ги бутна.
Зима
Кое течение ме хвърли върху този залив? Не казвай: особено безвремие, отричай идеала, копнежа и протуберансите на светлината, блестящия син меч на сталактита.
Абзац от нищото
Виждала съм тази сянка, от нощното небе прокудена, как пада върху розите, човърка раните ми и крепи тъмната проекция, загледана във пътя. Мисля си: толкова дръзка е голотата на есента...
Препоръчително към Господ
Господи ако сега се родиш сред нас мислиш ли че ще те познаем моля те не се раждай в кошара защото няма да го отразят в медиите...
Сбогуване
По-гъст от мед бе въздухът. Потичаше по бронзовите скули на моряците. На кея ненадейно коленичиха онези думи, никога неказвани.
Лято
Със златния си огнедишащ меч разсече ме на равни половини. Едната я отнесе надалеч... През другата като стрела премина.
Птица
Почти отвесен полет. Прикова небето с нож върху земята. Език камбанен – дълго след това възбуденият въздух се премята.
Вдъхновена творба е кокичето
Вдъхновена творба е кокичето. Как изваяна е белотата му! Подозирам, че то е зеница, през която ни гледат отнякъде.
Война
Неочаквано птиците дръзнаха и си тръгнаха от дърветата. Изпищя в замразения въздух отражение на крилете им.