Да светиш със собствена, а не с отразена светлина
Николай Фенерски: Ако почна да пиша скучно, ще спра да го правя.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Николай Фенерски: Ако почна да пиша скучно, ще спра да го правя.
Татяна Риндина: С думите сме приятели.
Георги Мавродиев: Има ли взаимно уважение, любовта идва.
Соня Келеведжиева: Искам да паля родолюбивата искра у младите хора.
Надя Николова: За мен плетенето е медитация, а броенето на бримките в мотива – мантра за спокойствие.
Пенка Петрова и Кремена Ватева: Искаме да обхванем всичко, което ни прави по-добри, по-живи, повече хора.
Наталия Недялкова: Непоколебимата вяра в чудодейната сила на мисълта е способна да промени живота към по-добро.
Често си спомням за това глупаво коте Самсон... Не коте, а котарак – юноша, който с предните две лапи вече излизаше от пубертета. Живееше си той волно преволно с другите хлапаци от старата махала. Отдавна зарязани от…
От забулената в червеникав прах кола слезе възрастен човек. Мазолестите му ръце изглеждаха големи и за набитото му тяло. Над обветреното лице се вееше рядка, сивкава коса. Затръшна вратата и прекоси пътя. Заслонил очи…
Животът ми премина мимолетно във лутане, в заблуди и във грях. Уж той е сън, а в него неусетно завинаги, наяве остарях.
Годините горяха в мен И аз се лутах по земята С фенера стар на Диоген Човек да търся сред тълпата.
В света потърсих мъдростта Но срещнах вред безумия И още жив открих в плътта Съня на древна мумия.