Писмо до живота
Пиша ти, животе, да ти кажа, колко ме боли. За ударите, дето ми нанесе, за нощите пропити със сълзи.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Далечни
Няма по-далечни от тези, дето някога са били едно. Отминават погледи и срещи, но и спомените се събират се в едно.
Открих те
Открих те, когато се отказах от всичко, от себе си дори. Когато вече в никого не вярвах и очаквах единствено сълзи.
Несбъднато
Връщам се в миналото и си спомням за мен, за теб, за нас. Това, което не можахме с теб да имаме това, което ме е страх да изрека на глас.
Само това не ми предлагай!
Само това не ми предлагай – да се слея с тълпата. За чаша уиски в сепаре, на дявола да си продам душата.
Сън
Сън. Така вълшебно. Един олтар на любовта под затворените ми клепачи.
Усмивка
Усмивка, слънце между нея. В нея – аз и ти, а между нас морето.
Обиди
Не разбирам, защо когато някой ме обиди не мога да го мразя аз? Защо техните обиди ме карат да не влизам в час.
Доверие
Благодаря ви за това, което направихте за мен. Аз няма да забравя и ще ви благодаря някой ден.
Слънчев ден
Много добре се отнасяш ти със мен. Как така понасяш този слънчев ден.
Отдавна
Отдавна исках аз да срещна някой в този час. Радвам се,че беше ти ще те помня винаги.
Емануил Павлов – един мъж на 57...
Емануил Павлов: Хората забравиха да общуват помежду си.