За Георги Мавродиев и за правилата

Не помня вече от колко години се познавам с Георги Мавродиев, не помня и от колко време го моля за интервю, но той все отлагаше. Най-после, преди броени дни Мавродиев ми звънна по телефона и ми каза: “Готов съм за интервю”.

Ето, днес ви представям този дълго отлаган разговор. Говорим си за ценностите, които изпълват живота със смисъл и държат душата изправена; за правилата, които правят ежедневието по-лесно и съвестта чиста; за приятелите; за уважението и обичта – все неща, които правят светлината около нас.

Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас

-----------------

Георги Мавродиев: Има ли взаимно уважение, любовта идва.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Ти си бил следовател, началник на Отрезвителното, адвокат. Това са сериозни професии и длъжности. Как започна да пишеш хумор?

– От 70-а година бях сътрудник на “Черноморски фронт” (тогава), на вестника на МВР “Народен страж”, който излизаше в 60-хиляден тираж, на вестник “Транспортен глас” – и така, пусках дописки, постепенно започнах да пускам и литературни произведения, хумор, разкази, очерци – бях много активен сътрудник. Така издадох “Редове от бележника на следователя”, “Веселийски хумор” (Веселие е родното ми село), после дойдоха и другите ми книги. Така започнах да пиша. И още продължавам.

– Откъде черпиш теми и сюжети за произведенията си?

– В моето родно село Веселие хората обичат да се шегуват над себе си. А най-много ловджиите. Много обичам да ходя с тях из гората. Не ме интересува дали ще убият нещо, или не – чаках да стане обяд, да седнем на някоя полянка, да хапнем, да пийнем кой каквото е донесъл, и като почнат едни лакърдии... Затова написах “Веселийските ловджии”. Имам много книги с анекдоти за веселийци.

– Писал ли си роман или предпочиташ кратката форма?

– В момента имам три повести, ще излязат в самостоятелна книжка – документални повести, по истински случаи. Едната ще бъде от Следствието – водих едно тежко дело... Другата ще бъде на семейна тематика – “Опитната и доверчивият”, а третата ще бъде “Бельо за пред хората” – това е пиеса, която съм написал още преди двайсет години. Сега чакам мнението на опитен драматург, преди да я издам. До роман не съм стигал – нямам смелост. Моята сила е в писането на фейлетони, анекдоти, хумористични разкази. Имам и сериозни разкази – 30 разказа от моята следствена дейност. За съжаление, в работата ми като следовател, аз съм се намесвал в личния живот на хората (това го изисква професията), срещал съм се с много човешки съдби – и като зам.-началник на КАТ, и в Отрезвителното – там съм бил свидетел на много човешки драми.

– От работата си в Отрезвителното разбра ли как хората стават алкохолици?

– Не знам. Един пие от мъка, друг го е наследил от баща си, семейни проблеми, служебни проблеми... Имам случай на инженер, зам.-директор на предприятие, авторитетен човек – получава телеграма от дъщеря си, студентка в София, и нейния съпруг, че са защитили успешно дипломните си работи. Човекът изобщо не пие (на Нова година пие по половин чаша вино), но по този случай изпива една водка и кола в кварталната кръчма. На половината водка му става лошо, залита, събаря масата, чупи стъклото и... хайде, в Отрезвителното – нарушава обществения ред! Има си и други – по 40 пъти са прибирани.

– Когато те боли душата, как се спасяваш?

– На мене ми помага това, че аз уважавам хората. В живота най-важното е взаимното уважение. Няма обич, няма любов – тя идва по-късно. За мен най-важното е обичта към децата ми, към семейството ми, вечната признателност към моите родители

– Какво не ти дава мира?

– Много неща. Не мога да приема някои порядки в обществото, които ние, хората, налагаме. Аз не търся вина у никого, за всичко търся вината у себе си – и за успехи, и за неудачи. Нямам много приятели. Много познати имам. Поддържам връзки с мои съученици от село, от гимназията, с Академичния фолклорен ансамбъл (като студент съм танцувал 4 години народни танци при акад. Иван Тодоров, ходили сме на турнета в Македония, в Турция, в Италия – там имам снимки с Марчело Мастрояни, Жулиета Масимо и последното ми турне беше в град Нантер, Франция).

– Сега си на 72. А какъв хлапак беше Георги Мавродиев?

– О, ние сме трима братя. Аз съм най-голям. Израснахме в чудесно семейство. Майка и татко са се оженили по любов. В семейството, в което израснах, не чух груба дума. А иначе – всички детски игри в село – стражари и апаши, прескочи-кобила, криеница – криехме се в драките.

– Разкажи ни за последната си книга – сборникът “Бургаски юристи хумористи”.

– Тази книга излезе съвсем спонтанно. Две колежки решават да направят сборник с литературни произведения на бургаски юристи, но закъсняват (по финансови причини). И аз реших да го направя през април – месец на хумора. Имам материалите, идеите. Аз подготвям сега Антология на бургаския хумор. Досега излезе Антология на бургаската поезия, Антология на бургаската проза. Е, догодина ще излезе Антология на бургаския хумор от Освобождението на Бургас от турско робство досега. Много отдавна работя върху това. Ще бъда съставител, редактори ще бъдат Иван Ванков и Димитър Костадинов – известни бургаски автори. Отделно от това работя върху историята на моето родно село Веселие. Ще бъде от две части – “История, бит, култура”, и “Легенди, предания и личности”. От Веселие са излезли Кирил Попов – преподавател във НАТФИЗ, Георги Попов – актьор, помним го от филма “На всеки километър” – майор Вайс, Апостол Карамитев – майка му е от Веселие. Майка му, сираче, я дават в Бургас като домашна прислужница. Жени се за баща му и се раждат Апостол и двамата му братя.

– На какво се смее хумористът Мавродиев?

– Не на много неща. Не правя изключение от хората. Обичам да разказвам анекдоти. Илия Буржев е написал в трактата си за моя хумор: “Мавродиев пише, но чака другите да се смеят”. На какво не се смея? Не се смея на нищетата, на състоянието на българските хора, на пенсионерите, които трябва да живеят със 150 лв. пенсия. Но в компания обичам да разказвам анекдоти от живота. Аз не измислям, разказвам само истински истории. Разказите ми са из моя живот като следовател, биографиите (имам написани пет биографии).

– Съжаляваш ли за някой свой избор в живота?

– Да, съжалявам за много неща. Много неща не бих повторил – нека си останат моя тайна, но пак бих тръгнал по този път.

– Ако сега тръгваше, кой професионален път би избрал?

– Аз станах следовател съвсем случайно, изобщо не знаех какво е това. Докато бях студент по право, четири пъти идва служител да ме кани за следовател в Бургас, но приятелката ми (впоследствие съпруга) беше студентка трети курс, а и тогава имаше международен танцов фестивал – исках да участвам. Но кадровикът ме потърсил и в квартирата ми. Нямаше накъде, отидох, оформиха ми документите и на 24 години станах следовател. Още при медицинското изследване преди да постъпя, се срещнах с опит за измама – един друг кандидат поиска да му дам урина за изследването, защото имал болни бъбреци. Много се възмутих тогава. Разбира се, не му дадох. Цял живот си останах чист.

– Кои са твоите университети?

– Много обичам и предизвиквам срещи с известни бургаски литератори – Георги Райков, Венда Райкова, Иван Ванков, Ваньо Вълчев, Иван Ванков. Обичам да ги слушам – те са енциклопедии. И най-вече по въпросите за писането. Ваньо Вълчев ми е казвал: “Не всичко, което си написал, става за печат, бъди самокритичен”.

Моите учители, моите професори – чудесни юристи. Прекрасни срещи съм имал със Стефан Данаилов, Ваня Цветкова, Георги Попов, Георги Константинов, Илия Добрев – с него сме близки от казармата. С режисьора Георги Дюлгеров сме съученици от гимназията. Много хора се изненадват как може един полицай да има толкова близки приятели литератори. Гордея се с тези приятелства, от тях научавам много неща.

Но в областта на техниката съм пълен профан – една свещ да ми се зацапа на колата – отивам в сервиз (смее се).

– Имаш ли си златно правило в живота?

– Взаимното уважение, семейството, приятели, роднини – има ли взаимно уважение, любовта идва.

-----------------

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

-----------------

На снимката: Милка Иванова и Георги Мавродиев в Дома на писателите, Бургас
(архив на издателство "Либра Скорп"

-----------------