Раждаме се и от гледки
сутрин: когато дланите са под главата
и лактите наподобяват делтапланер
в снежна буря
следобед: когато обло рамо се обрамчва
със презрамка
сякаш купол е на нова църква,
който вдигат със въже
привечер: когато зърната на гърдите
светят в здрачна стая
и на тази светлина чета
късно през нощта: когато ръката, раздвижена за милувка,
раздвижва и въздуха
и помитайки целия реквизит на поезията
очертава тяло
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Иво Рафаилов
Иво Рафаилов е роден на 25 февруари 1977 г. в Бургас. Завършва културология в СУ “Св. Климент Охридски”, работи като графичен дизайнер. Носител е на награди за поезия и фотография. Автор на стихосбирките “По пътя на покоя” (1996) и “Изброими изкушения”…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар