Думи за България
По теб изгарям в сън на нестинарка,
защото съм далеч – накрай света.
Изгубена се скитам по земята,
тъй както птица без крила.
Защо потърсих другаде сполука
встрани с незнайно злато и сребро,
а моето гнездо сега е пусто
и спомен е каквото е било?
Българийо, където и да бъда,
в сърце те нося с думи най-добри.
По теб изгарям в страшна мъка –
боли ме. И боли ме, и боли!...
---------------------
Публ. в литературен алманах “Маскарад”, Чикаго-Бургас, 2015.
---------------------
Валя Илиева
Валя Илиева е родена в гр. Видин. Учила е в ПМГ “Екзарх Антим Първи”. По-късно завършва българска филология в университета в гр. Шумен и испански език в Езикова академия — Мадрид. Живее и работи в Мадрид. Сътрудничи на някои испански вестници за статии…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар