Символ

Символ

Гласът на вятъра
в пукнатините на ръждивата скала
е като ехо от отвъдното.
Страхът притегля тялото назад.
Соленото пространство на морето
затуля погледа.
Сърцето се унася в ритъма
на неспокойните вълни
и в полусън – безкрайно го повтаря.
Животът е един и същ във всяка форма.
И в моето самотно, извисено Аз
като в бездънна глъбина, звучат
акордите на вечното движение,
звучи могъща музика
и се разсейва към повърхността.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------