Душата ми е болна
Душата ми е болна, страдам, не мога с нищо да я утеша. Със спомени завивам я и галя я, опитвам нежно пламъче отново да запаля...
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Душата ми е болна, страдам, не мога с нищо да я утеша. Със спомени завивам я и галя я, опитвам нежно пламъче отново да запаля...
Жар, жар, огнена жар просто не можеш да се надяваш да спре да пали този пожар, лудия август те кара да страдаш.
Преходен е живота и преходни дните, с омраза, любов, лъжи полуоткрити.
Седя пред лекарския кабинет (но за хора, не при вет) и се правя на поет. И се чудя как да Ви разкажа без нищичко да забравя...
Ех, Бигльовци братя, как е хавата? Помните ли ме? – Карло хайвана, дето онзи ден окаля дивана...
Скоро станах аз на 11-сет, но се чувствам като на човешки 20-сет Младолик съм и напет и се правя все на шест без пет.
Пратенико златокрил, ти, който бдиш над мен без покой, ти, който ден и нощ си ме крил от злините, сипещи се кат порой.
Вие сте там, дълбоко в нас, стряскащи с гръм ума и сърцето и с вик приглушен от плач и сълзи облива ни нас бездънно морето.
Тя – небе, слънце и луна. Тя – залез, изгрев и тишина. Нагруби я, мрази я, но щом се прибереш – изкрещи я!
За Дейвид Минаше – есе, което отразява отношението на авторката към учителската професия.
Мартин Колев: Да възпитаме у младите отрано любов към литературата.
Той имаше собствена мъртва котва в акваторията на ветроходната база, сред воняща мътна вода, където се изтичаше мръсният канал на града. На тази котва, на сто метра от брега, завързваше своя “Мародер” – някогашна…