Погледнах надолу, изглеждаше ми по-високо от осем етажа. Странно. Винаги съм имал страх от височини, но в този момент не чувствах никаква уплаха. Сякаш цялото ми същество бе приело за нормално това, което мислех да направя. Сетивата ми бяха напълно притъпени. Вече дори не се чувствах тъжен или ядосан на себе си...
За двадесет и първи път в Бургас се провежда традиционния своеобразен фестивал на словото. Дните от 1-ви до 31-ви октомври в града ще преминат под знака на Есенните литературни празници...
С Бък лежахме на тротоара, свити до витрината на един лъскав магазин, и наблюдавахме оживения нюйоркски трафик. Пред нас скорострелно преминаваха таксита, мотоциклети, автобуси и скъпи автомобили, чиито мощни двигатели ръмжаха и бълваха дим, който правеше въздуха около нас тежък и задушлив...
Едно момче лети на крилата на фантазията си и пише разкази, в които влага душата си и следва мечтите си. И уж фантазни, а в основата им като тънка червена нишка минава истинска случка и то не каква да е, а такава, която те хваща за гърлото, дращи по съвестта ти и крещи – за милост човешка, за разум, за сърце...
Тя вярва, “че ако знаем повече един за друг, ще разбираме и приемаме по-лесно несъвършенствата си. Ще съчувстваме по-често на другите, опознавайки техните болки и мечти, техните борби и надежди чрез споделеното, вместо да имаме само понякога случайни “сблъсъци”, оставайки си непознати и чужди...”.
