За Любов Динчева и за мостовете
Любов Динчева: Пътят към душите е най-неизвестният път.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Любов Динчева: Пътят към душите е най-неизвестният път.
Атанас Буров през погледа на Михаил Памукчиев. Подбрано от Стефан Апостолов.
Ренета Радева: Вдъхновението идва, когато то си пожелае... посред нощ, докато вървя по улицата...
Иглика Дионисиева: Човещината и мярката са нещата, които трябва да се запазят и да се развиват във всеки един от нас.
Атанас Буров през погледа на Михаил Памукчиев. Подбрано от Стефан Апостолов.
Атанас Буров през погледа на Михаил Памукчиев. Подбрано от Стефан Апостолов.
Кълбета от маслини, конци от илюзия, фонтани от чувства, крясък от лед. Буря от думи, град от съмнения, хаос взривен от барутен ред.
Не зная как и защо ли, намерих в очите ти мойта тъга. Въпроси закапаха чисти и голи и запали във мене нова искра.
Тя идва тихомълком, но красива и във сърцето лумва светлина. Тя идва горда, нагла, дива и в душата влива топлина.
Крайпътен знак, случайна улица, тълпа от хора толкова прозрачни. Дъждът вали и трака като бъклица и толкова са сивкаво-невзрачни.
Спри... почакай... не бързай, поспри се, нека седнем за малко поне... Искам толкоз неща да те питам, отдели ми минутка, две.
Бързо минава времето мое. Бързо връщам се в детството свое. Бързо унасям се в спомени сладки, бързо разплаквам се, тихо ридая.