Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала – макар и осми...
Джим Сафърингинсайлънс беше нисък мъж без врат, червендалест, половин ирландец и половин англичанин. Той беше неуверен, на средна възраст, работещ и отговорен. И като всеки истински британец – нещастен и незадоволен...
От малък знам как изглежда смъртта. Първо я видях когато погребваха една леля на майка ми. Празнично облечената леля лежеше в една голяма дървена кутия. Възрастната жена приличаше на заспала...
Запознах се с Матю преди може би петнадесет години. Тогава той беше около седемдесет и пет годишен. Родом от странджанско село, моят нов приятел ми каза, че живее повече от четиридесет години в чужбина...
