Из “Моряк”
Запей, душа, запей, сърце, възпей родината си свята; простирам своите ръце и срещам нейните обятия.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Царева река
Море, река, пустиня и тропическа трева се вият като пръстен. Седя, привел в смирение глава – за първи път се кръстя...
Моряшко сърце
Тоягата и пастирската гуня на нищите оставям. Талисман ла търсят с тях и агне златорунно. Аз искам в развълнуваното време сърцето ми да стане океан...
Прослава
Обзирам те, родино, цяла, когато веселият ден се буди от съня зелен под небесата на Мусала.
Под лодката мидите пееха, а ние мечтаехме с тях...
Георги Н. Николов за Стефан Станчев.
Каква ирония! Един живот да бъде незапомнен!
Георги Н. Николов за Антоний Бинчев.
Синьо дете край морето в духа на отишъл си бард...
Георги Н. Николов за Илия Буржев.
Реджеб Кюпчу – “Приятели мои, да тръгнем”
Георги Н. Николов за Реджеб Кюпчу.
Соленият олтар на битието...
Георги Н. Николов за Славчо Чернишев
Жената на рибаря
Вятърът тласна буйно вратата, с песен към мене морето нахлу, върху огнището лозови пръчки тлеят, догарят... Вятърът искри разпръсна...
Съдба
И аз ще се завърна пак на моя див самотен бряг, когато есенният ден догаря над вълните, и с мене заедно ще спре пред разпененото море неугасимата ми жажда за щастие сред съсипните.
Тракийска поема
О, зная, никога не ще забравиш ти родната ни Тракия! В кръвта ти волността тракийска не прелива ли тъй както и преди?