Моряшко сърце

Моряшко сърце

Тоягата и пастирската гуня
на нищите оставям. Талисман
ла търсят с тях и агне златорунно.
Аз искам в развълнуваното време
сърцето ми да стане океан,
преди смъртта живота ми да вземе...

Живея като чайка, в син безкрай,
в безбрежията сини над вълните.
Мираж ли в хоризонта заиграй –
съзирам го от върха на мачтите.
Моряшката ми блуза вихри сто
в платно попътно вдигат и надуват.
На птиците сребристото ято
с вълните към незнайното пътува...
И в ехото се люшват гласове
и песента им, като светла пара,
поглъща пак лазурното море,
като звезда на утрото в пожара.
В стихиите на моя път, безспир,
звънят струни на арфа златочела
и да смири разплисканата шир
простира Бог десницата си бяла.
Далечното в тимпаните ехти
на пискаща сирена в дълбините
и тръпнеш ти, сърце, и пееш ти,
и сливаш се в разбоя на вълните...

Живота си, сред живи неживян,
през чуден сън живота си сънувам –
в сърцето ми се плиска океан
и, може би, към щастието плувам...

1938 г.