Стефан Станчев

Стефан Петров Станчев е български писател. Роден на 7 април 1907 г. в град Казанлък. Завършва Търговска гимназия в Бургас през 1927 година и библиотечни курсове в Казанлък (1934 г.), в Ловеч (1935 г.) и София.

Работи в Бургаската градска библиотека като главен библиотекар от 1934 до 1942 г., а по-късно и като главен библиотекар на Столична градска библиотека.

За пръв печата през 1929 г. в списание “Часове”. Сътрудничи на “Вестник на жената”, “Светлоструй”, “Провинция”, “Гребец”, “Българска мисъл”, “Читалище”, “Съдба”, “Български турист”, “Ведрина” и други. След 9 септември 1944 г. сътрудничи на вестник “Отечествен фронт”, списание “Читалище”, “Турист” и други.

Издава списание “Провинция” (1930-1931 г.) в Бургас. Редактор на “Български книгопис” (1945-1948 г.). Главен редактор на списание “Кино и фото” (1950-1954 г.), списание “Турист” (1956-1978 г.). Член е на Съюза на българските писатели от 1941 г.

Автор е на книгите: “Поломена стрелка” (стихове, 1929 г.), “Дружба” (стихове, 1930 г.), “Тракийски песни” (стихове, 1934 г.), “Моряк” (стихове, 1935 г.), “Димчо Дебелянов. Поет на спомена” (1937 г.), “Сребърни везби. Опити” (есета, 1940 г.), “Черноморянче” (стихове, 1940 г.), “Живият Паисий” (есе, 1941, 1942 г.), “Разковниче в сърцето” (есета, 1941 г.), “Медено кавалче” (стихове за деца, 1941 г.), “Родна земя” (очерк, 1943 г.), “Пушкин. Критично-биографичен очерк” (1947 г.), “Руски албум. Литературни портети и есета” (1947 г.), “Софийски часове. Литературен дневник” (1948 г.), “Библиотечно ръководство” (1949 г.), “На раздумка. Пътеписен дневник” (1959 г.), “Под ясно слънце. Пътеписи” (1962 г.), “Котел. Исторически очерк” (1963 г.), “Автобус 95″ (1964 г.), “Турист на 50 години” (доклад, 1965), “Странджанският край. Исторически очерк” (1966 г.), “Майстор Кольо Фичето. Романизовна биография” (1971 г.), “Дневник в зелено и синьо” (1975 г.), “Разказ за Жеравна” (1975 г.), “Пътуване в дружбата. Пътеписи” (1977 г.), “Зелени ветрове” (есета и пътеписи, 1987 г.).

Умира на 28 септември 1991 г.