Прослава
Обзирам те, родино, цяла,
когато веселият ден
се буди от съня зелен
под небесата на Мусала.
Сърцето ми трепти тогава
от радостта, че съм ти син,
възлязъл твоя исполин,
за да ти въздаде прослава.
Очите ми от тебе греят,
на струните ми ти звъниш
и съдбината ми твориш
със българската епопея!
Подхожда слово пъстроткано
за твоя ненагледен чар,
везмо изкусно на златар,
бои зографски за венчане...
Възрадвай се, исконна земьо,
усмихвайте се, небеса!
Към бъдните си чудеса
България пришпорва времето!
1965 г.
Стефан Станчев
Стефан Петров Станчев е български писател. Роден на 7 април 1907 г. в град Казанлък. Завършва Търговска гимназия в Бургас през 1927 година и библиотечни курсове в Казанлък (1934 г.), в Ловеч (1935 г.) и София. Работи в Бургаската градска библиотека като…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар