Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Рецензии

Изкуството ни дава енергия за живот

Владимир Шумелов за поезията на Ангел Драгов в поетичните книги „Сбъднати мечти“ (2016 г.), „Горя от любов“ (2017 г.) и „Пъстра палитра“ (2017 г.).

Разкази

Сам съм

Тихото, скрито в планината Оборище гръмна от човешки викове. Далече в гънките на Стара планина отекнаха гласовете на народните пратеници. Скараха се те; разделиха се на два лагера, готови да се нахвърлят един върху…

Поезия

Дявол с ангелски черти

Всичко правиш за да ме боли! В живота ми нахълтваш без да питаш... Ти си Дявол с ангелски черти! Сърцето и душата ми помиташ...

Поезия

Откровение

Не се намират лесно Истински Приятели, Те са Рядкост като Диаманти... Светът е пълен с всякакви Предатели, Лъжци, Продажници и Итриганти...

Поезия

Твоята присъда

Твоята присъда е да бъдеш моята Заблуда... За мене Нощ и Ден да си... Да те обичам като Луда... А ти пък да обичаш Друга... Душата ми във Ада сама да Страда...

Поезия

Любов или война

Любов или война, избира твоята душа? Дали е тя във рани, или е в самота? Попита ли ме колко много ме боли? И колко пъти нощем, аз роня все сълзи Попита ли сърцето, как все към тебе тича?

Поезия

Музика си ти!

Музика в Душата ми трепти! Когато чуя Твоя глас Вълшебен... И Ти си само в моите Мечти! Умът ми все от Тебе е Обсебен...

Поезия

Лисваш ми, защото...

Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе, Ти бе моят смисъл на дните ми, лъч светлина и небе... Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме... Не…

Поезия

Заключени във времето

... Заключени във Времето сме ние, заключени от Любовта... Заключени от призраци, заключени във Лудостта... Времето е част от нас – Илюзия и Необятност... Изплъзва се от шепите безмилостно със свойта краткост...

Поезия

Фрагменти

Квадратното небе улавя птица, но то не може птицата да спре. Във рамката на тихия прозорец остава опустялото небе.

Поезия

Елегичен фрагмент

Не ме примамва път, не ме примамва мисъл. Какво е тук, какво – отвъд един ли е написал?!