Мълчанието спусна между нас ръждивия си ланец
Мълчанието спусна между нас ръждивия си ланец и прозаично се изви като река – река и пропаст самовглъбена.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Мълчанието спусна между нас ръждивия си ланец и прозаично се изви като река – река и пропаст самовглъбена.
Докато те търся, ще огледам дъното на самотата – коя ли част от тялото ми подпира стръмнината на твоето отсъствие?
Силуети със светещи контури – нагорещената им кожа се отлепва и се смъква върху пясъка.
Скрий се в отсъстващото тяло – о, пясъчна отливка на вдлъбнатината! В топлината му се скрий – спомен за ръцете, които да погалиш, за рамото, където да подпреш умората.
Показвам лицето си както ветеранът медалите си – само на празници.
Откъс от първия роман на Слави Томов “Междинните състояние на Грегор К.”, Бургас, 2005, редактор Керана Ангелова, художник Иво Бистрички.
Слави Томов: В моите книги гоня не сюжет, а стил.
Динко Динков: Морето е голямата ми любов – в него е вградена душата ми.
Яна Вълчева: Изкуството е инструмент за докосване на душата, а душата се нуждае най-вече от любов.
Първата болка я прониза рано привечер. Поблагодари на съдбата, макар че не заслужаваше благодарност мръсната кучка, щото й натресе това – за Бога не смееше да мисли, не и преди онова, което й предстоеше да извърши…
Наталия Недялкова: Поезията трябва да провокира към размисъл, да намира отзвук и да кара душата да танцува.
Живка Иванова: В поезията трябва да оцеляват (и да се оценяват) онези поетични видове, които са най-близки до душевната нагласа на човека въпреки годините и обществените строеве.