Е-списание

15 минути от началото на есента

преди 5 години 6 months

Мъжът, който седи на масата под чадъра е леко извърнат и наблюдава уличната гмеж: предимно шляещи се туристи, чиито физиономии са размити от лекомислие... Бистрото е миниатюрно, в сянката на калкан на кооперация в неоколониален стил, боядисана в кремаво, лилаво, жълто... останалите маси са празни – така че заведението е като остров на затишието, дискретността, чийто символ е може би огромния фикус; има и няколко фотографии на джаз-изпълнители от четирийсетте, чиято музика звучи без някой да й обръща внимание – една мъртва епоха, чиято меланхолия е по-скоро в бръмчащия вентилатор, отколкото в ретрофотосите...

Тишина

преди 5 години 6 months

Не спеше. Отдавна, няколко години, така, преди разсъмване, нещо подпира клепачите му. В състояние пак подобно на сън, припомняйки какво е сънувал – обикновено някой объркан сън, запомнил сивата светлина или тръпките на необясним ужас...

Сивата светлина, все по-ярка, прониква и от прозореца, закрит с плътни пердета; някакви цветчета са щамповани там и щяха да се открояват със засилването на светлината...

Когато кулата гореше...

преди 5 години 6 months

Вълчан се бавеше. Индже губеше търпение и най-подир сам реши да разчисти пътя на заговора. След Петровден, в тиха вечер откъм Караеврен буйно лъчезарие огря гористите склонове на Двата близнака. Гореше имението с крепостната кула на караевренския спахия Омер Драза, който с Лостооглу от Гьоктепе отдавна бяха изгорили Хасекийския ферман на султан Мурад, даден преди триста години на 24 села – от Урдовиза до Чеглаик и от Кайрякьой до Атлиман...

Тримата братя и златната ламя

преди 5 години 6 months

И тази нощ Иван се прибра пиян. Отчаян и озлобен, не намираше утеха в нищо, трудно се измъкна и от тълпата в кръчмата, която вече му беше дотегнала.

– Продажници! – подскачаше възмутен пред телевизора вкъщи. – Мамят народа, а наглостта им расте! Били сме се оправили, кризата била към своя край... Кого лъжеш бе, нещастник?

Из “Преобразена”

преди 5 години 6 months

Навън беше вече тъмно и хората се блъскаха в мен, забързани към някое шумно и приятно местенце, където да разпуснат и да се отдадат на по питие. Те дори не подозираха, че около тях светът не е такъв, какъвто го виждаха, в него имаше повече невидими тайни, отколкото и най-големите умове на времето ни предполагаха; в него имаше място и за немислимото...

Двайсети век

преди 5 години 6 months

В началото на втората половина на ХХ век бе изстрелян “Къзълкум 3” – първият космически кораб с човек на борда (“Къзълкум 1” и “Къзълкум 2” бяха съответно с кучетата Дуся и Настя). Корабът направи една пълна обиколка на земята, след което успешно се приземи в пустинята Каракум, а първият космонавт на планетата междувременно катапултира и падна с парашут във водите на Амударя. С този полет бе поставено началото на космическата ера за земята, а летецът-космонавт бе удостоен с най-високото отличие – Герой на Съединените евразийски републики.

Птичето на щастието

преди 5 години 6 months

Народните приказки, съседе, по научному се викат фолклор. А фолклорът е пълен с мъдрости и поучения. И аз сега ще ти разкажа една народна приказка, която показва, че онова чудо, птичето на щастието, не каца всеки ден на рамото ти. И трябва винаги да си готов – кацне ли, да го хванеш! Изтървеш ли го, то вече не каца.

Ето го фолклорният случай. Според мене е автентичен...

Яйцето

преди 5 години 6 months

Иван Бодаков, прилежен служител в провинциалния клон на Юнион банка, неочаквано започна да се усеща като запъртък. Странно самовнушение! То възникна у него при гостуването му на село. Киро Лирков, негов приятел от младежки години, направи ремонт на родната си къща и през почивните дни тичаше там да се “изчисти от градската смет”. Преди месец Киро покани Иван да му помогне да издигнат пилон за телевизионна антена, защото къщата попадаше в ниско място с лош сигнал.

За воайора, квартирантката, секса и невъзможната любов

преди 5 години 6 months

Прозата на Кисьов е и модерна, и атрактивна, и държаща сметка за традициите в нашата изящна словесност. В миналото лапидарен и лаконичен - в "Джубокс", "Никъде нищо", "Не будете сомнамбула!", сега вече е по-обстоятелствен, по-протяжен, смесва темпоралните пластове и философските прозрения - "Твоето име е жена", и набляга на най-малката интимна подробност при дисекцията на една несъстояла се любов във "Воайорът и квартирантката", следвайки по своему шедьовъра на Бернардо Бертолучи "Последното танго в Париж".

Петър Стоянов през погледа на Йордан Василев

преди 5 години 6 months

Президентският мандат на Петър Стоянов (22 януари 1997 - 22 януари 2002 г.) e привлякъл вниманието на известния ни литературовед, журналист и политик Йордан Василев.

Страници