Е-списание

Думите ми за тази книга няма как да не бъдат пристрастни. Пътят на Динко към литературата в някакъв смисъл е и мой, а защо не и наш общ път, особено на онези сред вас, които са част от онова пловдивско филологическо студенство от края на 90-те години на миналия век, за което хуманитарното знание, беше и си остава – същност, усещане за пълноценност, а не просто диплома и работа...

Днес ще ви разкажа за себе си. Аз съм Пазителят на Портата към Отвъдното. Като такъв си спомням учудващо малко неща. Помня братята и сестрите си и мама, с които преживяхме много радостни мигове. Но не всеки от моята раса е Пазител. Това не е титла и не се предава по наследство. Такъв се раждаш и това е...

Миражни мисли идват на приливи и отливи,
в мен отчаяно сърце тупти.
Могат ли да ме напуснат
щом са тъй натрапчиви?

“Обвинявам те” е израз безполезен.
Ще се съгласиш, ако не си вбесен.
Ако нещо лошо мен ме сполети –
просто ей така: случайно да ме връхлети,
ще се радваш ли? Ще ти олекне ли?