За совите и малкия принц

За совите и малкия принц

недоспала
и натежала от секс
хайманата луна
си татуира
върху устните сова
сянката й
безшумно се стрелна
над дребните хорски радости
и зрънцата покарала вяра
изкълва очите
на всяко останало малко достойнство
и замъкна в гнездото си
купчинка топлокръвни приятелства
да ги разкъса по-късно януарският мрак
даже не пребледня
само сви рамене
пъхна вятъра в джоба си
и съвсем не видя
как онзи известен зубрач приливът
подсказва на две песъчинки
че совите вече не са това което са
а Малкият принц
спря да тъжи за своята роза
и нарисува в нечие детство
пълна градина с кокичета
и
вместо онази овца бленувана
рошаво куче
във чекмедже