Венета Ташева: Спомен за Маестрото
Венета Ташева: Маестро Ташев твореше така, както другите дишат.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
За Борис Бухчев и неговите предзимни откровения
Борис Бухчев: Без хората брегът е само пясък и скали. На хората в Бургас се радвам и за тях нерядко ме боли.
Фантастичната повест “Откритие” на Таня Мир с наградата “Еквалибриум ‘2017”
Наградата “Еквалибриум” за 2017 г. на издателство “Либра Скорп” се присъжда на младата авторка от София Таня Мир за фантастичната й повест “Откритие”.
Падаща звезда
Марта запали колата и пое към хижата на езерото. Беше се обадила предварително, за да почистят снега и запалят камината. И тази година щеше да посрещне празниците си сама, но този път предпочете да е на хижата, където…
Легендата за Залмоксис във фантастичната повест на Таня Мир “Откритие”
След поетичните откровения (“Рисуваме вятъра”, в съавторство с Лили Вълчева) Таня Мир навлиза стремглаво в белетристиката с дебютната си фантастична повест “Откритие”. За разлика от модната напоследък фентъзи вълна, с…
Тишината
Тишината е пълна с любов – в сенки на влюбени скрита. Тишината е пълна с мечти, с които ни галят звездите.
Ти ми се случи, любов
В красивите неща ви търсих всеки ден, в мислите си нощем ви рисувах. С трепет чаках да дойдете при мен – години, Боже, години ви жадувах.
Заживях
В душата ми – болка. В главата ми – хаос, (а някъде факел гори...) Отвън ли, отвътре ли – нещо изгаря. В очите – леда се топи.
Копнеж
Не ми звъни! Днес няма да отворя. Не чукай на вратата ми, Тъга! Не се сърди, не мога с теб да споря, но искам друг да дойде тук сега.
Мираж
Танцувахме. Звучеше тихо песен – балада за изхвърлени цветя. Във скута ти, като ранена птица, аз скрих недоизплакана сълза.
След съдбата си тичам
След съдбата си тичам, в длани стиснала здраво златни пръски от изгрев и от заник сребро.
Морето на чувствата
Дълбокото море пази чувството, което ни убива – любовта и живота, и което ни успокоява – музиката и тишината. Човекът е ужасен!