Заживях
Заживях
В душата ми – болка. В главата ми – хаос,
(а някъде факел гори...)
Отвън ли, отвътре ли – нещо изгаря.
В очите – леда се топи.
Отвън ли, отвътре ли – музика странна –
миноро-мажорен двубой:
цигулка ридае тук – някъде вляво,
(а там триумфира обой).
Тъмнее отвътре – досущ като въглен.
Да резнеш – ще бликне вулкан.
Но в миг ме обгърна най-нежната нежност –
бях в люлка. Бях в НЕЧИЯ длан.
И Господ – с усмивка погали ме тихо.
(прашинката аз... засиях!)
Ръка му целунах с напукани устни.
Коленичих и... ЗАЖИВЯХ!
-----------------
Публ. в “Прибой. Литературен сборник”, поезия и проза от автори, членове на Съюза на независимите български писатели, филиал Бургас. Съставител: Георги Мавродиев, Бургас, 2018 г.
-----------------
Мария Тотева
Мария Тотева е родена в Бургас. Позната е на бургаската, пловдивска и др. сцени, с поетично-музикалните си изяви. Активно се включва в културния живот на Бургас. Участва в хор за гръцки песни “Ангира”, дамски вокални групи “Берьозки” и “Ретро Бургас”, и е…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Кехлибарени нишки
Красотата на словото се разгръща като есенен лист, носен от вятъра на времето. Една дума може да бъде искра, разпалваща пожара на спомените...
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Коментари
Добави коментар