Морето на чувствата

Морето на чувствата

Дълбокото море пази чувството,
което ни убива – любовта и живота,
и което ни успокоява – музиката и тишината.
Човекът е ужасен!
Сегашното състояние
обезсмисля
човешкото съществуване!
Така е! Та нали човекът е сътворен,
за да бъде щастлив, не за да страда...
но ти, Човек, разбери:
няма истинско съществуване
без категорично изменение,
не съществува идеалната любов
без идеалната болка.
Няма го и доброто,
което ти носи щастие
и гали сърцето ти,
без злото, което те измъчва
и което го сломява.
Затова усети любовните прегръдки!
Заспи в океанските покои!
Нека морският бриз е така студен,
че да смрази болката ти.
Нека целувката на слънцето е така силна,
че да стопли душата ти...
Остави се болката да те целуне,
за да може щастието да те прегърне!
Запомни,
животът не е природно съвършенство,
то не съществува...
природата ще обича и ще страда с теб,
ти я сътворяваш...
Човек мой, влюбен и ранен,
за тебе пиша тази песен.
Защото нито вътре, нито отвъд
тази земя
съществува някой, който да те обича като мен!