Мираж
Танцувахме. Звучеше тихо песен –
балада за изхвърлени цветя.
Във скута ти, като ранена птица,
аз скрих недоизплакана сълза.
И плахо тя, в беззвездната привечер,
душите ни самотни освети.
Неканена, нечакана, нечуто
дошла бе любовта да ме спаси.
От щастие и нежност озарена
понесох се с невидими криле,
гальовно ме докосваше ветрецът
и мое беше цялото небе.
И чайки, като пролет долетяха,
забравили морето и Бургас,
с усмивката си бяла ни поеха,
в прегръдката им бяхме ти и аз.
* * *
Мираж, мираж! Само насън с омая
онази вечер някой ме дари,
защото знам – откъснатото цвете
не може никой, никой да спаси!
-----------------
Публ. в “Прибой. Литературен сборник”, поезия и проза от автори, членове на Съюза на независимите български писатели, филиал Бургас. Съставител: Георги Мавродиев, Бургас, 2018 г.
-----------------
Мария Тотева
Мария Тотева е родена в Бургас. Позната е на бургаската, пловдивска и др. сцени, с поетично-музикалните си изяви. Активно се включва в културния живот на Бургас. Участва в хор за гръцки песни “Ангира”, дамски вокални групи “Берьозки” и “Ретро Бургас”, и е…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар