Мираж

Мираж

Танцувахме. Звучеше тихо песен –
балада за изхвърлени цветя.
Във скута ти, като ранена птица,
аз скрих недоизплакана сълза.
И плахо тя, в беззвездната привечер,
душите ни самотни освети.
Неканена, нечакана, нечуто
дошла бе любовта да ме спаси.

От щастие и нежност озарена
понесох се с невидими криле,
гальовно ме докосваше ветрецът
и мое беше цялото небе.
И чайки, като пролет долетяха,
забравили морето и Бургас,
с усмивката си бяла ни поеха,
в прегръдката им бяхме ти и аз.

* * *

Мираж, мираж! Само насън с омая
онази вечер някой ме дари,
защото знам – откъснатото цвете
не може никой, никой да спаси!

-----------------

Публ. в “Прибой. Литературен сборник”, поезия и проза от автори, членове на Съюза на независимите български писатели, филиал Бургас. Съставител: Георги Мавродиев, Бургас, 2018 г.

-----------------