Заключени във времето
... Заключени във Времето сме ние, заключени от Любовта...
Заключени от призраци, заключени във Лудостта...
Времето е част от нас – Илюзия и Необятност...
Изплъзва се от шепите безмилостно със свойта краткост...
Бъдеще и минало в едно се сливат и превръщат в неизменно цяло!
Страхувам се от образа си в старото и прашно огледало!
Плаша се от начина, по който съм изглеждала преди...
Събуди ме от съня ми и нека да отворя пак очи!
Да разкрия тайната си същност от мрак обречена,
Че кармата на нашият живот отдавна е изречена...
Били сме днес едни, а утре ще сме други,
Живеейки в илюзии и хранейки се от заблуди...
Заключени във Времето сме ние, или то заключено е вътре в нас...
Да надникнем ние в миналото ще дойде този час
А старият часовник отброява от живота ни... минути и секунди, дни...
Кога ли пак отново ще се превърнем в себе си?
Вероника Павлова
Вероника Любомирова Павлова е родена на 24 август 1993 г. в гр. Видин. Завършва професионална гимназия с “Хотелиерство и ресторантьорство”. В момента е студентка в гр. Варна със специалност “Маркетинг и туризъм”, но няма как да избяга от своите любими хобита…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар