Път се вие и се не връща, дърво край него стои и чака. Някой напуска праг на къща, а тя след него се взира в мрака.
Ти си някъде, някъде, някъде: светулка в пазвите на нощта, глухарче в смеха на ливадите, пеперуда с танц над цветя.
Морето извора не знае, утро с нощ се разминава. Началото е срещу края, без огън дим не става.
И сънен, сънена врата отвориш в миг внезапен – в очите ти нахлуе белота и грабне сънищата златни.
Пред поглед, който ме открива, застанах с непонятен смут. Мълчи платното на статива. В ателието – студ.
В един прекрасен ден ти се появи. Неочаквано красиво. И чувства в мене силни породи. Божествено, щастливо.
Не знам какво си. Дали си дар, или изпитание. Дали си ангел или зло създание. Но обикнах те повече от себе си дори.
Животът е игра между двама. Още откакто светът бил в заранта. Игра на канадска борба. На танци под дъжда.
Любовта няма език. Ни нов, ни стар. Тя няма господар. Не познава ни робство, ни страдание.
Рано сутрин в тъмнината виждам твоето лице Рано сутрин в тишината гласа ти отново ме зове Погледа ти силно пронизва моето сърце Чакам те да дойдеш нищо няма да ме спре.
