Смисълът на живота
Реката си тече като река и водите й нанякъде изтичат, тежестта си влачи все така и нищо от Пътя й не я отвлича.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Реката си тече като река и водите й нанякъде изтичат, тежестта си влачи все така и нищо от Пътя й не я отвлича.
Да тръгнеш, но да не прекрачваш прага си... Отсам прозореца самичък да проправяш пътя си. И той самият да те следва като твоя Ариадна, която нишката за връщане назад не е изпрела.
Да виждаш пролетния Вятър как лудува... В цъфналата вишна как издига бели венцелистчета... Как те танцуват като стотици малки сини пеперуди...
По-ярко свети от самото Слънце фенерът ти запален посред ден... И той е взрян във мен като самото Слънце.
Когато спре магията на залеза и кестените си поемат дъх от лятната умора... ти ще дойдеш ли при мене?
Ансария, Дамаск, Латикия, Алепо и Палмира... Пътят на коприната – оазиси и бедуини, древни тайни, Соломон... Наложена война в печална Сирия.
Удавени мечти по слепи улици душата ми насън кръстосват. В омълнени дървета – мъртви гургулици. Опърлените им сърца крилата не докосват. И ветрове, обесени по мачтите на кораби,
Птица съм, макар сега крила да нямам. Земята е огромна болница, в която се лекувам...
Вдън небето на върха на езика крия свои рими. Недокоснати...
Крайна простота която няма. Там на изток екзотично време.
В пристанище далечно сънуваш псалми, кантилени. Това са спомени, внезапно връхлетели.
Трябва да си проправиш път като след литания да излезеш от кръга на противоречиви желания...