Есента

Есента

Есента не е само тъга
и спомен за отминали дни,
по лятото изплакана сълза,
отронена от детски очи.

Есента не е само дъжд,
и небе от облаци подпряно,
като миражна ласка на мъж,
недокоснала мъжкото му рамо.

Есента не е само раздяла
с отлитащите птици във ято,
есента обгръща ни цяла
с плодовете на есенно злато.

Есента е възторг и мълчание,
което в тишината се ражда.
Тя е Любов и нямо съзерцание
на всичко, което ни обгражда.