Σε νοιαζομαι
Πόσες φορές αναρωτιέμαι, πως να είσαι πραγματικά. Πόσες φορές τυραννιέμαι, που δεν ξέρω τα βασικά.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Πόσες φορές αναρωτιέμαι, πως να είσαι πραγματικά. Πόσες φορές τυραννιέμαι, που δεν ξέρω τα βασικά.
Τόσα να κρύβεις βαθιά στη ψυχή. Σε ρώτησε κάποιος πως νιώθεις εσύ; Βράχος μπροστά μου - πονάει η σιωπή. Αγάπη με πάθος και χρώμα θαλασσί.
Когато вече няма да те има във вид така удобен за любов – ще отпечатат черното ти име на белия тържествен послеслов...
Не е присъщ за мене ни котешкия скок, нито ми трябва стреме за набези високи.
Цветята ранни, минзухара късен не ще опазят пламъчета – да ти светят през нощите, от самота навъсени, през дните, между нас увяхнали.
Път се вие и се не връща, дърво край него стои и чака. Някой напуска праг на къща, а тя след него се взира в мрака.
Ти си някъде, някъде, някъде: светулка в пазвите на нощта, глухарче в смеха на ливадите, пеперуда с танц над цветя.
Морето извора не знае, утро с нощ се разминава. Началото е срещу края, без огън дим не става.
И сънен, сънена врата отвориш в миг внезапен – в очите ти нахлуе белота и грабне сънищата златни.
Пред поглед, който ме открива, застанах с непонятен смут. Мълчи платното на статива. В ателието – студ.
В един прекрасен ден ти се появи. Неочаквано красиво. И чувства в мене силни породи. Божествено, щастливо.
Не знам какво си. Дали си дар, или изпитание. Дали си ангел или зло създание. Но обикнах те повече от себе си дори.