Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

Пътят

Между двете стъкла на прозореца пълзи една буболечица... мравчица... нещо още по-мъничко върху гладкото чело на небесното огледало.

Поезия

Няма ме – а любовта...

Няма ме – а си струваше, а вдишвах-издишвах празници. Можех цветно да нарисувам всяка черно-бяла страница.

Поезия

Знам ли...

Да ти пиша, знам ли, ти чу ли – в тази зима прокапа капчук. Привечер, януари, а юли – тук на прага. Тук-тук.

Поезия

Вали

Дъждът сърцето ми пристяга в примка от коси на самовили. Не помня откога, но презглава завивам се с мъгли.

Поезия

И...

И тихичко вали, и не е спирало. И с тънички мъгли препасани баирите.

Поезия

Как бих могла да разкажа дъжда...

Как бих могла да разкажа дъжда... Само на теб – тихо и светло. Бурята някога се изваля. И си отиде. Остана небето.

Поезия

Една тъга, която си отива...

И от години във огнището и струйка дим въпрос подир въпрос в очите ми извива. Отричах, че светът е повторим. Как би могъл – с тъга, която ми отива.

Поезия

По раменете му приведени...

По раменете му приведени разбрах, че самотата никога заникъде не бърза. Косите му – навята пряспа сняг. През рамото – живот на възли.

Поезия

Сърце от стъкло

Сърце от стъкло, изящно, но крехко, крепи ме едва, а на теб ти е леко...

Поезия

Ще потъна

Ще потъна в мълчанието си като паричка, хвърлена от непознат на дъното на езерото в парка.

Поезия

Морско погребение

Днес присъствах случайно на едно погребение. Лъжичка по лъжичка синове и дъщери изваждаха от урна пепелта.

Поезия

Метаморфоза

Разказаха ми за отдавна напусната къща в гората и прогонени стопани.