Поезия
Вали
Вали
Дъждът сърцето ми пристяга
в примка от коси на самовили.
Не помня откога,
но презглава завивам се с мъгли.
Табун от летни необяздени коне
нахвърля вятър и в прозорците ми цвили.
А аз ти пиша простичко – вали.
Коментари
Добави коментар