Мила Велчева
Мила Велчева е родена през 1966 г. във Велико Търново. Завършва Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.
Автор на две поетични книги “Вечерно огледало” (1999) и “Нищо за губене” (2010).
Нейни стихове са публикувани в Антология “Ружица” (Поетеси на Търновград), “Скъпоценни камъчета”, “Многоточие за бъдеще”, “Стръкче време”, “В завоя на залеза” (“Анубис Булвест” ООД), Алманаси “Нова българска литература Поезия) (2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016), списание-алманах “Пламък”, в. “Словото днес” и др.
Награди в Национален конкурс за учители творци (2009, 2013, 2015, 2017), в Летни празници на изпятата поезия, Бургас – Поетичен конкурс “Срещу вятъра” (2014), Номинация в ІV международен конкурс “По стъпките на лятото” (2013). Награда на Община Велико Търново и Национално общество за литература и изкуство “Формула 6” – за Поетическа книга на 2009-2010 г. – “Нищо за губене”.
През 2013 г. участва в програмата на Десети фестивал на спомените “Козе мляко”, Горна Бела речка – четения “Пърформанс в изоставената къща”.
Планинар, изкачени върхове в българските планини, Юлийски Алпи (Словения), Олимп (Гърция).
Член на “Клуб на дейците на културата – Велико Търново” от 2016 г.
Публикации от автора
Надеждите
От време на време си храня надеждите. До прага притихнали, вземат от ръка. Доверчиви са. Все там ме чакат – на кръстопътя между лятото и есента.
Мила Велчева29 февруари 2024
Пътят
Между двете стъкла на прозореца пълзи една буболечица... мравчица... нещо още по-мъничко върху гладкото чело на небесното огледало.
Мила Велчева29 февруари 2024
Няма ме – а любовта...
Няма ме – а си струваше, а вдишвах-издишвах празници. Можех цветно да нарисувам всяка черно-бяла страница.
Мила Велчева29 февруари 2024
Знам ли...
Да ти пиша, знам ли, ти чу ли – в тази зима прокапа капчук. Привечер, януари, а юли – тук на прага. Тук-тук.
Мила Велчева29 февруари 2024
Вали
Дъждът сърцето ми пристяга в примка от коси на самовили. Не помня откога, но презглава завивам се с мъгли.
Мила Велчева29 февруари 2024
И...
И тихичко вали, и не е спирало. И с тънички мъгли препасани баирите.
Мила Велчева29 февруари 2024
Коментари
Добави коментар