Как бих могла да разкажа дъжда...

Как бих могла да разкажа дъжда...
Само на теб – тихо и светло.
Бурята някога се изваля.
И си отиде. Остана небето.

Как ще започна... След край се мълчи.
Да започна тогава от края –
само небе и само вали.
Нито да помня, нито да зная.

Валя библейски дълго, протяжно.
Научих се да преплувам тъга.
На отвъдния бряг пак на теб ще разказвам,
само на теб – тих и светъл дъжда...