Надеждите

Надеждите

От време на време си храня надеждите.
До прага притихнали, вземат от ръка.
Доверчиви са. Все там ме чакат –
на кръстопътя между лятото и есента.

Време ветровито, внезапна слана.
Прането прибирам и пренареждам
до зимните шалове и надеждите.
Добре, че са у дома.

Изгрев ли, залез ли –
стъклата все светят,
мълчаливо открехнати
като небесна врата.
Щурец за зимата, полято цвете,
в дългия ден и това е утеха.

От време на време си храня надеждите.
В моя дом осъмват деца.