Няма ме – а любовта...

Няма ме – а любовта...

Няма ме – а си струваше,
а вдишвах-издишвах празници.
Можех цветно да нарисувам
всяка черно-бяла страница.

Няма ме в есента, в зимите,
на твоя ред в средата.
Останах само в римите.
Понякога ме имаше през лятото.

Не спрях да се препъвам
с нестройната походка.
Потъвам ли – все е до дъно.
А любовта е кротка.

И как да се съвзема,
като цял ден стоя на ъгъла –
да минеш, да ме вземеш.
А любовта е кръгла.