Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

В (не)очакване на варварите

И не защото варварите ще се върнат, а защото варварите са се върнали отдавна. Аз искам да попитам президента защо седи безмълвен и оклюмал?

Поезия

Посвещение

Живях ли наистина, или дръзко мечтаех, ще бъде ли някога възможно, или може би никога не...

Поезия

Ноктюрно

Камбанен звън тревожи тишината, отекват сънни белите стени. Една сълза случайно сепва мрака и падат, падат хиляди звезди...

Поезия

Акорд

Облаци, облаци, облаци – перлени броеници небесни. Облаци, облаци, облаци – здрачни надежди наесен...

Поезия

При извора

В тази мъгла непрогледна нелек е пътят нагоре – до сладките води на Хипокрена.

Поезия

Послеслов на една разумна душа

Лежа без дъх в тревата – ниско! Една ненужна вече златна топка. Но няма драми и няма писъци... Тежат крилата – жалки, мокри.

Поезия

Ескиз

Сигурно морето тайно е разбрало, че далече жеравите вчера отлетяха, и отрано вдигна моравото си око. В гърлото му топло е заседнал пясък.

Поезия

Бяла врана

Зная – няма как сега да ме искате: По-бяла от изкусно потулена Истина! Накрай града – с неизвестен адрес. Грачите хором всичките: Слез!

Поезия

Deja vu

Нахлу внезапно лятото в градчето и златният перчем изтръска. Разтвори смело тънката си риза, на скуката безлична сряза пъпа.

Поезия

A capella

Планетарен студ. Космическа зима. Сред въглени тлее щурецът. До скелет оголена, зъзне стената. Над урвата висва орел обречен.

Поезия

Неизбежният човек

Премръзнал град. Редовни влакове. Квартали с горестни бои. Човекът нищо не очаква. А нещо все пак предстои.

Поезия

Сгъстена тишина

Сама съм, ничие присъствие не е оставило следа във паметта ми.