Поезия

Неутолима жажда мори
всеки читател на нова Книга.
До дъно чете, ненаситникът, и до самозабрава...
И какъв е ефектът от това безразсъдство?

Ще те настигна – чакай ме отвън.
Ще ме опари твойта длан гореща,
ще се стопи последния недосънуван сън,
ще се изгубят спомени и срещи.

Ако след дълъг път платното е прогнило
и хищна буря засмуква мощно такелажа,
ще търся Сириус дори в бездънни нощи
и като Феб в изгряващ лъч ще се разкажа.

Додето кротко на хълма пуст узрявах
и сладост пълнеше утробата ми златна,
сезоните търкаляха се плодоносни,
набъбна кожата и дрехата ми стана тясна.