Копнеж

Копнеж

Все по-тъжна,
все по-сама...
Колкото повече
с теб съм сега,
липсва ми щастие –
дреболия... мига...
Да се отпусна,
да бъда жена,
да съм нежна
в любовна игра.
Но ти да си истински –
вълнуващ и миличък!
Очите, ръцете ти, мислите, думите...
в тях да чета на любовта твоя буквите!
И времето... То да е спряло!
Сякаш се виждаме отначало.