Поезия

Едно добро никога не идва само

Едно добро никога не идва само

“Ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот,
че само си викам “Дано”.”

Едно Добро никога не идва само,
то непрестанно расте –
в делата, в очите... Не питай защо
иска То пак да даде!

Не питай, а гледай! Любовта е и няма.
Прегърбена баба пресича пеша.
След малко на пейката сяда
не с бастун, а със внук под ръка.

Мъж с разперен чадър, до него – жена:
сякаш пейзажът е спрял –
мушнал в джоба си нейната плаха ръка,
топли я влюбено с длан.

Доброто не спира, пристъпва към магазина...
Лик на болно момче гледа от кутия до касата.
И в бедното време... стават вече дузина
сърцата, оставили част от своите за каузата.

Хуквам, аз, майката, да прибера дъщеря си.
Тя беше на МОЛ с пари от баба и дядо си.
Различни чанти с покупки, но всъщност – подаръци.
“За вас, мамо!” – в очите й светят отблясъци.

Доброто във всеки е. Доброто го има.
Отпуснете душата си, раздайте я в рима!
Пратете писмото си! Доброто го има!
И не само на книга, не само на книга!

-----------
Стихотворението е наградено с грамота за отлично представяне в международния конкурс “Защо пиша това писмо”, 2022 г.
-----------

 

 

За автора

Яна Василева-Цури

Яна Василева-Цури е родена на 11 юли 1982 г. в гр. Самоков. Магистър по “Психология” в ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград. Автор е на поетичните книги “Порив” (хайку, 2011),“Стихове без име” (2015), “В дома на времето” (апева, 2021), както и на романите…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.