Едно добро никога не идва само

Едно добро никога не идва само

“Ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот,
че само си викам “Дано”.”

Едно Добро никога не идва само,
то непрестанно расте –
в делата, в очите... Не питай защо
иска То пак да даде!

Не питай, а гледай! Любовта е и няма.
Прегърбена баба пресича пеша.
След малко на пейката сяда
не с бастун, а със внук под ръка.

Мъж с разперен чадър, до него – жена:
сякаш пейзажът е спрял –
мушнал в джоба си нейната плаха ръка,
топли я влюбено с длан.

Доброто не спира, пристъпва към магазина...
Лик на болно момче гледа от кутия до касата.
И в бедното време... стават вече дузина
сърцата, оставили част от своите за каузата.

Хуквам, аз, майката, да прибера дъщеря си.
Тя беше на МОЛ с пари от баба и дядо си.
Различни чанти с покупки, но всъщност – подаръци.
“За вас, мамо!” – в очите й светят отблясъци.

Доброто във всеки е. Доброто го има.
Отпуснете душата си, раздайте я в рима!
Пратете писмото си! Доброто го има!
И не само на книга, не само на книга!

-----------
Стихотворението е наградено с грамота за отлично представяне в международния конкурс “Защо пиша това писмо”, 2022 г.
-----------