Родина
Нищо по-чудно, по-красиво и необятно от нея, аз не знам Някои ще кажат днес сме тук, утре сме там. За някои кал, за друг плодородна почва, без теб аз нищо нямам, светът ми с теб започва.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Нищо по-чудно, по-красиво и необятно от нея, аз не знам Някои ще кажат днес сме тук, утре сме там. За някои кал, за друг плодородна почва, без теб аз нищо нямам, светът ми с теб започва.
Пред вратите на затворената библиотека, аз протягам си ръката и ето – събуждаш книги, влизаш от един свят в друг. Целувката на написано и окото гледат нечий труд.
Дали ще стигнеш някъде, кой ти казва? Знаеш само, че с него живота ти показва, да се губиш да се луташ, да не спираш, сякаш ще си вечно жив, сякаш не умираш.
Слънцето горещи целувки ми изпраща. Вятърът ревниво лицето ми разхлажда. И брегът с килим от водорасли пак застлан е, а морето гали ме със мокрите си длани.
Обичам нощта, защото на умората съблича палтото. Когато се върнеш вкъщи прегръща те, без да се мръщи.
Дъжд пороен вали ли, вали, по стъклото се стичат сълзи. Времето – мрачно, студено, като чувство несподелено.
Облак мрачен слънцето скри. Вятърът роши моите коси. Въздухът замириса на дъжд и заваля порой изведнъж.
Не ме наричай маце или котка! Да, мога да бъда гальовна и кротка. Да ходя с грациозна походка, като истинска сиамска котка.
Трябва да ставам, а как ми се спи. Алармата спирам, тя повторно звъни. Добре, де ставам! – мърморя на глас и продължавам съня си аз.
Косите ти обсипват се със сребро. Покрито с бръчици е твоето чело, но очите майчиния добри са все така с любов изпълнени.
Омръзна ми да бъда мъжко момиче, което за всичко да мисли и тича да казват: Спокойно, тя ще се справи, ще издържи, има нерви здрави!
На езерото огледалото попитах : Красива ли съм или Да! Но хладно ми отвърна само студената вода. Докоснах го, но то на хиляди парченца се разби, любов нещастна ще срещна може би.