Вятърът немирник

Вятърът немирник

Облак мрачен слънцето скри.
Вятърът роши моите коси.
Въздухът замириса на дъжд
и заваля порой изведнъж.
Ухае на окосена, мокра трева
и свежи пролетни цветя.
Приятно е, макар че вали
и капки се стичат по моите коси.
Чадърът побързах свой да намеря
Разтварям го, в ръка го държа
косата мокра, небрежно оправям
с едната ръка от дъжда .
Вятърът реши с мен да се закача
Грабна чадъра – и той полетя ,
по улицата заподскача,
хукнах след него, за да го спра.

Но този немирник не спря, продължи
с палавите си, лудешки игри .
Повдигна полата ми, за да ме спре,
но хванах я аз с двете си ръце.
Чадърът ми далеч отлетя.
През него мина някаква кола.
Шофьорът виновно скоростта намали,
кимна притеснено, да се извини.
А аз продължих без чадър да вървя,
дъждът мокреше моята коса
и ухаеше свежо на цветя и треви,
приятно бе, макар че вали.