При извора

При извора

В тази мъгла непрогледна
къде си тръгнала пак?
Къде, скитнице?

Да беше кротко лежала
върху възглавето на съня,
в прегръдката на мислите.
И защо ти е голо рамото?
Без ръкав си сега –
без защита.
Нелек е пътят нагоре –
камъни падат внезапно,
пясък щедро се сипе.
Как светят очите ти само!
Два въглени живи
в млечното утро.
Дръж се здраво за думите!
Колана им сребърен
не изпускай!
Може на пътя
Пегас да срещнеш,
до ти поникнат криле.
Гласа на сърцето чуваш ли?
Различаваш ли ясно
песен от... викове?
Знам – късно е да те спирам.
Страшно си луда
и диво зелена.

В тази мъгла непрогледна
нелек е пътят нагоре –
до сладките води
на Хипокрена.