A capella

A capella

Планетарен студ. Космическа зима.
Сред въглени тлее щурецът.
До скелет оголена, зъзне стената.
Над урвата висва орел обречен.
Вече сито и тежко небето е
от дим, от мъгла и омраза.
През кървава риза обилно се точи
и в локва помръкнала лази.
Солена трева. Прекършена вишна.
Сиротни се скитат врабците.
Над бившата сочна градина –
до бяло студени – звезди се отчупват.
И глухо, и мътно цвили жребец.
Хромо и сляпо, крета зеленото вчера.
По тънкия улей на залеза
мрачни сълзи пустотата отмерват.
Отвеяна радост. Разнищена песен.
Нощта
      безвъзвратно
            над тленното
                      слиза.
С астралната нишка Господ
душите ни сини държи –
страшно далече и приказно близо.