Поезия

Пролетно заричане

Пролетно заричане

Цветята ранни, минзухара късен
не ще опазят пламъчета – да ти светят
през нощите, от самота навъсени,
през дните, между нас увяхнали.

До прага на април зеленото расте.
в какви ли цветове до теб ще стигне?
Разцъфва обич между птиците. И те
за клоните с гнезда си мислят.

Ах, клоните на времето растат
и сенките в пространството нагазиха.
Нима за нас ще е денят –
ни с обич, ни с омраза!

Обичай ме. В небето птиците плетат
посоки за завръщане.
И мислите ми пролетно растат
от съмване до мръкване.

От мръкване до съмване – обичам те!
Обичам те през нашето отдалечаване –
Като проклятие, като заричане
преди далечно плаване…

 

За автора

Петър Андасаров

Петър Георгиев Андасаров е роден на 16 юли 1937 г. в село Елешница, Разложко. Завършва Учителския институт “Св. Иван Рилски” в град Станке Димитров (днес Дупница) и българска филология в Софийския университет. Бил е председател е на литературния клуб “Димчо…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.