И сънен, сънена врата отвориш

* * *

И сънен, сънена врата
отвориш в миг внезапен –
в очите ти нахлуе белота
и грабне сънищата златни.

И ти реално разбереш,
че зимата дошла е –
снегът вали като копнеж
и нежен образ вае.

И музика струи навред,
и цялата природа пее.
А ти, макар да си поет –
пред тази красота немееш.

Немеят твоите очи –
вали снегът любовен.
И в мене музика звучи:
не си, не си ти спомен.