Поезия

Песимистично

Песимистично

Удавени мечти по слепи улици
душата ми насън кръстосват.
В омълнени дървета – мъртви гургулици.
Опърлените им сърца крилата не докосват.
И ветрове, обесени по мачтите на кораби,
така и не видяха палмите на плажа.
Угасваше мъчително, самотно взорът им,
преди да могат болките си някому да кажат.
Прекършени се валят сред калта
забравени отдавна знамена...
Духът от гвоздеите на бита е прикован.
Пътеките напред като слепец изгуби.
Човекът е обречен, черен бумеранг –
обезверен се лута из пустинята
между лъжата и надеждата...
И, омотан в кълбо от змийска прежда,
у себе си човешкото разлюби.

 

За автора

Лалка Павлова

Лалка Павлова е родена на 19 октомври 1949 г. в гр. Павел баня, Старозагорско. Средното си образование завършва в гр. Казанлък, а висше, специалност “Българска филология” – във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работи като преподавател по български език и…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.