Ако за културата на една нация се съди по употребата на сапун и вода, то за чисто човешките й качества говори отношението към бездомните хора и животни. За клошарите по бургаските улици ще ви разкажа друг път, сега думата ми е за кучетата.
Колегата Божидар Божков написа статия “Бургас е мърляв и неуреден град, но със светло бъдеще”, в неговия вестник. Хареса ми, защото беше обективно-ироничен поглед върху всичко, което се случва през последните години в “града на художници и поети”. Дадох си труд да прочета коментарите по въпроса. 80% от тях бяха ругатни към автора, обиди, сред които “нихилист” беше най-възпитаната.
Ограничени са възможностите на човешкия мозък да съхранява информация. Когато навлизат нови неща в съзнанието, старите изчезват, човек ги забравя. Ето защо нещо стойностно и значимо се налага да се препрочита. Как възникна у мене необходимостта да си припомня някои от произведенията на Чехов? Поводът идва от есеистиката на Томас Ман и по-конкретно от литературното есе “Опит върху Чехов”, създадено по случай годишнината от смъртта на писателя (1954 г.).
Според статистическите изследвания от няколко години е намалял интересът към книгата не само в национален, но и в световен мащаб. Вниманието е насочено към най-съвременните информационни средства. Компютърът и Интернет са велико завоевание на човечеството...
Особено продуктивен аспект на изследването е археологията на литературно-медийния разказ. Той изисква да се проследяват хрониките на неговото съчленяване и развитие – от века на Просвещението до съвременната хипермодерност. Необходимо е да се анализират практиките на писане и трансформативните механизми, по които се конструират във времето литературно-медийни модели...
Отношението между журналистиката и литературата е интересувало още О. Уайлд, който афористично твърди, че журналистиката не е четивна, а литературата никой не я чете. Около век по-късно Волфганг Бул задава тревожния въпрос: „Казват, че нямало нищо по-старо от вчерашния вестник. Биха ли могли тогава романът и стихотворението да бъдат по-актуални от вестника, който води всекидневната документация на времето”...
Сред очевидните междутекстови връзки в “Сопотския цикъл” на Вазов – “Хаджи Ахил”, “Чичовци”, “Под игото” и “Нова земя”, обект на интерес в това изследване е боравенето с езика на лудостта, пресемантизиран като език /на желанието за/ свобода в повестта “Чичовци” и романа “Под игото”...
Истерия, неврастения, мания, шизофрения, лудост, старческо слабоумие, нервни тикове, артериосклероза, алкохолизъм, наркомания... Това не е част от съдържанието на учебник по психиатрия, това е само бегло изброяване на различните психически разстройства и патологични състояния на героите по страниците на Димитър-Димовите романи...
В ранните и в късните поетически произведения на Пейо Яворов, в началната и във финалните творби на “Подир сенките на облаците”, жената присъства с име, назована и идентифицирана е чрез името. Какво е обаче специфичното, характерното, симптоматичното, което стои зад това именуване?
Прозата на Яворов и в съвременните му, и в по-късните рецептивни нагласи както на българската читателска публика, така и на критиката стои, според Тончо Жечев, “в могъщата сянка на неговата драматична, ослепителна поезия и трагичния роман на неговия живот”...
