Какво донесе на руснаците президентството на Путин? Никакъв втори Елцин!

Елциновият вулгарен антикомунизъм при руснаците си изпя песента, подчертава излизащият в Брюксел марксистки седмичник “Solidaire”. С приватизациите през 1992 година и 6 години по-късно последвалата девалвация на рублата, за населението намаляват или биват отнети както имуществата, така и парите. Последиците, както пише седмичникът, били, че общественото мнение все по-рязко и все по-демонстративно се насочва срещу Запада. От всичко това не малко спечели президентът Путин. Неговата партия “Единна Русия”, при парламентарните избори за ДУМА, спечели 63,1 % от гласовете. Той протестира буйно срещу разполагане на САЩ – противоракетна и отбранителна система в Полша и Чехия. В отговор на това Путин излезе от спогодбата, която бе за ограничаване на конвенционалното въоръжаване в Европа. Той обвинява Запада за това, че НАТО се разширява върху все повече държави, съседни на Руската федерация и с това са създали непосредствена военна заплаха за Русия.

Откакто започна ерата на Путин руската икономика средногодишно е нараснала с около 7%. Най-важният ключ за този успех лежи в внезапния буен експорт на петрол и газ. Shell и British Petroleum междувременно се сдобиха с благоприятни, насърчителни лицензии за петролните находища в Сибир. Държавният холдинг “Газпром” се разширява. Частната преди това петролна група “Юкост”, свързана с чужбина и сега този петролен новобогаташ вече премина в ръцете на държавата, но болшинството руснаци още не чувстват облагите му. При Путин съотношението на доходите и положението на хората като най-богати и най-бедни се е променило от 10:1 на 18:1.

Руският президент продължава да атакува фронтално САЩ и другите НАТО – държави. При ядрените въпроси във външната политика той следва една друга линия. Така например той защитава правото на Иран да има ядрена енергия за мирно използване и обяснява изграждането на атомни реактори, което ще стане пак с руска помощ. През август 2007-ма президентът на Руската федерация взе участие в координираните маневри на въоръжените сили на Русия, Китай и известен брой средноазиатски държави (бивши републики от Съветския съюз) в рамките на Шангхайската спогодба. Въпреки тези “особености” Путин се показва, както и преди, заинтересуван от добри отношения със САЩ. През септември 2007 година САЩ-флотата и Руската флота проведоха в Пацифика общи флотски занятия, които щели да се провеждали всяка година.

След като Комунистическата партия на Руската федерация при изборите за ДУМА с 11,5% зае второ място и отправи упреци към Кремъл за нередностите при изборите, сега тя олицетворява сама парламентарната опозиция, обаче има и една привидна опозиция. Тя се състои от поръчани и обслужвани от ЗАПАДА подривни елементи, обединени в групировки като Яблако, партията на десните сили и една мижава групичка ЦРУ-агенти, към която се числи ЦРУ-агента Гари Каспаров. Отделно от това трябва да се каже, че бившият световен шампион по шах е и член на Вашингтонския стратегически институт “Center for Security Policy” в него членуват такива подстрекатели като довереникът, интимният приятел на Джордж Буш Richard Perle и САЩ – вицепрезидента Dick Cheney, а членът на този институт, световният шампион по шах се представя сега пък като шампион-защитник на човешките права. В 1991 година Каспаров получи от своя дясноконсервативен “институтски даскал” диплом “Пазител на пламъка”: като мотив за отличието е записано, че той “поощрявал и благоприятствал за демокрацията в Русия”. В “Wall Street Jurnal” този идеолого-политически журнал/дом, който проповядва евангелието на САЩ-финансовия капитал и точно там проявява “журналистическия си талант”, като нападна фронтално руския президент. “Путин е фашистки диктатор, който одържавява ЮКОСТ, прави демокрацията в Русия невъзможна”. Поставеният зад решетките от Путин Ходорковски, един друг хазартажия на американците в руската игра с жокер в джоба, като патрон на гигантския петролен руски концерт беше укрил и злоупотребил с огромни данъчни доходи и трансферирал милиарди в чужбина.

В Русия Гари Каспаров не може да се надява от подкрепа на руските граждани и затова той много бързо оттегли своята “насрочена” кандидатура за предстоящите президентски избори. Насочената от него и съмишлениците му към Москва “оранжева революция”, каято в украинския Киев докара на власт американската марионетка Юшченко, ще доведе до едно голямо нищо.

Посоченият направо от Путин кандидат, който да го замести – Медведев – един цивилизован, красноречив мъж от новото политическо поведение – имаше право с увереност да участва в президентското съревнование и да продължи курса на досегашния президент, част от който е великоруска и антизападна насоченост, което безпокои империалистите. Де факто досегашният шеф на Кремъл продължава да е №1.

Впрочем: за разлика от предишния парламентарен път, фаворизирани генерален секретар на Руската федерална комунистическа партия Генади Зюганов в Русия освен и други комунистически партии, една от тях е ориентираната към класова борба комунистическа работническа партия на Виктор Тюлкин.

“Рутфукс” от материали на “Solidaire”, Брюксел и други източници, февруари 2008 г., бр.121, стр.23
“Нойес Дойчланд”, Интервю: Волфганг Хюбнер, 27 август 2003 г.
(Превод: д-р Рачо Рачев)