Анализи

В началото на миналото столетие тогавашният президент на САЩ Теодор Рузвелт оповести своето верую “Да говориш любезно и да държиш голямата тояга”. Много скоро се оказа, че “любезността” е гримаса. Обаче, “голямата тояга” стана символ на външната политикa на САЩ. С тази тояга, в началото на ХХ век, янките си осигуриха господство първо над двойния континент /Южна Америка/. Вашингтон е водил тридесет интервенционни войни в “задния двор на САЩ, за да създаде там ред”. Неговият ред!

Натискът срещу подкрепяното от САЩ иракско правителство, продължава да се засилва. Вчера, понеделник, имаше хиляди демонстранти в Басра, които с протестите си искаха уволнението на губернатора Мохамед Ал Вайли, защото неговото правителство, тясно свързано с това в Багдад, е отговорно за катастрофалното положение в обществения сектор за граждански услуги. На парламентарно равнище в столицата също възникват бурни дебати, остротата на протестите преминава в сблъсквания и бой. В понеделник партията на шиитския религиозен водач, Мяхтада Ал. Садър, изтегли своите шест министри от иракското послушно на САЩ правителство.

На 17 април 2008 г. в Лениц край Берлин членовете на семейството и приятели си взеха последно сбогом с Ина Ендер. Тя почина на 90 годишна възраст. Принадлежеше към последните, преживели терора на ГЕСТАПО – Тайната Държавна Полиция – членове на антифашистката съпротивителна и нелегална разузнавателна организация, наречена от гестаповците с кодовото име “червена капела”.

Враждебността и агресивността на САЩ са известни. Куба никога не е имала възможност да живее в миролюбиво обкръжение и да концентрира всичките си сили за развитието на страната си. Над острова винаги е лежала черната сянка на съседа. И винаги Куба е била трън в очите на Съединените щати, които претендират за световно господство, но не могат да го наложат пред собствената си врата. Агресия, убийства, блокади, ограничения в пътуванията, търговска война – използвани бяха всички средства. И все пак: въпреки всичко, тя продължава да е налице, живото доказателство, че несправедливостта на по-силния намира границите си там, където един народ решително е тръгнал по свой собствен път. Това е силата на Куба.