Анализи

За близостта между “Чудната история на Петер Шлемил” на Шамисо и “Човекът без качества” на Музил

преди 8 години 1 month

Проблемът за тоталитета и неговата загуба в състоянието на дисоциираност неминуемо извиква на помощ една вече експлоатирана тема за архетипите на целостността и символите, които препращат към нея. И ако Юнг вижда непрекъснатата изява на тези архетипи (на целостността) в продуктите на несъзнаваното, то колко по-голямо основание би могло да се търси за това във фикционалната, фантазната и неподатлива на психологическо обяснение продукция, наречена литература.

Модели на отсъствието в два романа на ХХ век

преди 8 години 1 month

Настоящият доклад е само един щрих към възможния прочит на отсъствието, представено като концептуален модел в два типологично различни романа на немскоезичната литература – “Човекът без качества” на Музил и “Парфюмът” на Зюскинд...

Синьото цвете от романа на Новалис “Хайнрих Фон Офтердинген” като алхимическа проекция

преди 8 години 1 month

Цялата литературна теория е единодушна, че митологията и в частност митологизмът в литературната продукция изживява своя същински ренесанс във века на Романтизма. До голяма степен заслуга за подобна нагласа има Фридрих Шлегел, който изключително отъждествява романтичната позиция с тази на гръцката античност, доколкото в неговия исторически оглед на духовните “ситуации” във времето, категорично е наблюдението за постигнато равновесие между природа и дух в живота и културата на древните гърци...

Романтичният възглед за книгата като “абсолютната книга”

преди 8 години 1 month

Играта на крайно и безкрайно в романа на Новалис “Хайнрих фон Офтердинген”.

Когато става въпрос за книгата като текстов конструкт, като митологема и културогема въобще, неизменно предусловие се оказва понятието “литература”. В най-общо критическо съждение може да се каже, че това понятие, колкото и очевидно в смисловата си натовареност да изглежда, е всъщност трудно дефинируемо и неясно...

Петя Дубарова и Новалис, денят и нощта – за една романтична сизигия

преди 10 години 1 month

Романтизмът е онзи духовен възглед, който надхвърля собствените си хронологически измерения, за да се прелее отвъд всякакви времеви хоризонти и да се превърне в абсолютна отнесеност към чувството, към другото сетиво, онова, което ни свързва с неземното ни битие. Пак това свързващо звено е в основата на едно непрестанно търсене на нещо, което никой не знае какво точно е, защото “нещото” е отвъд интелигибелните същности, тоест няма умопостижимост.

Страници