Манекенката от нацисткия моден салон

Възпоменание за Ина Ендер, участничка в съпротивителната нелегална организация в групата Харо Шулце-Бойзен и Арвид Харнак
Автор: 
Дата: 
сряда, 3 September, 2014
Категория: 

Миналата седмица /17 април 2008 г./ в Лениц край Берлин членовете на семейството и приятели си взеха последно сбогом с Ина Ендер. Тя почина на 90 годишна възраст. Принадлежеше към последните, преживели терора на ГЕСТАПО – Тайната Държавна Полиция – членове на антифашистката съпротивителна и нелегална разузнавателна организация, наречена от гестаповците с кодовото име “червена капела”.

Родената през 1917 година. в Берлин-Кройцберг /берлински район/ Ина Шраер /по баща/ влиза във връзка с вече нелегалния младежки комунистически съюз чрез приятелите си младежи като Ханс Лаутен, Шлегер и Ханс Копи. В средата на 30-те години, младата и атрактивна жена направила впечатление на известния фотограф на нацистки величия Ханс Хубман.

И така дългокраката красота станала фотомодел, което лице украсило едно илюстрационно списание – обстоятелство, което й дало възможност в крайна сметка да има достъп до “висшите кръгове”. Благодарение на този факт и използвайки сведенията, данните на останалите живи свидетели, същият този вестник публикува документален доклад за съпротивителната организация, ръководена от Харо Шулце-Бойзен и Арвид Харнак. Първата част на доклада бе озаглавена “Разузнавач в моден костюм”... Отнася се между другото за една куриерско-разузнавателна акция през есента на 1941 на Леополд Трепер – “най-големия шеф”, който по поръчение на съветското разузнаване ръководи дейността на “червената капела” в Западна Европа. В мемоарите си споменава за тази акция: “Една от връзките между Берлин и Брюксел бе възтановена благодарение на красивата Ина Ендер, манекенката в същия салон, където Ева Браун /любовницата на Хитлер/ и жените на националистическите /фашистки/ велможи поръчваха модните си тоалети”. По това време, тя вече 24-годишна, цели 2 години е на работа в салона на Анемари Розе. През време на едно пътуване през Белгия и Холандия, по поръчение на Харо Шулце-Бойзен пренася едно пакетче с важни информации от различни берлински групи, което пакетче трябва да достигне до брюкселската улица № 101. Там е било седалището на инсталираната в Белгия предварителна централа.

Манекенката от модния салон до гарата на електрическия влак Белвю в Берлин-Зоологическата градина, от септември 1936година е омъжена за Ханс Лаутершлегер – намерила работно място като манекенка чрез обявление във вестника в края на 30-те години. “Салонът на Анерозе Хайзе”, спомня си Ина Ендер през 90-те години при един разговор, “имаше едно преживяване от особен вид. Тук беше обслужвана клиентела от един кръг, който беше едно общество, към което не се числях: едно висше общество – Ева Браун, жената на Хитлер, киноартистки като Зара Леандар, Марика Рьок... Благодарение на работата ми в салона естествено успявах да се добера до информации, които иначе не можеха да се получат лесно. Когато дочувах разговорливите съпруги на висши офицери какво бърборят за предстоящи пътувания и размествания, докладвах сигнали за фронтовото движение и нападателните цели.

Когато Ендер, както и повечето от членовете на организацията биват арестувани от Гестапо през септември 1942 година., тя остава неразкрита. Единственото, в което е уличена е , че е взела участие в разпръскване на позиви сред войниците и с това действала разложително в армията. Затова след деветмесечен следствен затвор и многократни гестаповски разпити, през юли 1943-та е осъдена на 6 години затвор. Часът на освобождението преживява в саксонския град Фрайберг. Веднага след това бива поставена като кметица в съседното село Бранд-Ербисдорф, по-късно преминава в криминална полиция и работи от 1950 година в различни сектори на търговията, напоследък в 70-те в съответното министерство. Освен това Ина Ендер имаше заслуга /от 1952/ за спасеното и съхранено от нея наследство на нейна другарка от времето на съпротивата. Например тя спасява последните записки от затвора на 12 години по-възрастната от нея приятелка Ода Шотмюлер, екзекутирана през май 1943 година по време на Хитлеровата диктатура и така тя запазва нейното наследство за следващите поколения.

Петер Рау
От “Юнге Велт”, 23 април 2008г., петък, № 95
(Превод: д-р Рачо Рачев)

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите